(9-5-2002)
В Перу е изработен законопроект, отнасящ се за въвеждането на софтуер с отворен код за нуждите на държавната администрация. Текстът на проектозакона вече е внесен за обсъждане в местния Конгрес.
Появата му обаче предизвика поредица от протестни изказвания от страна на корпорация Microsoft и серия от разменени писма между Хуан Алберто Гонзалес, генерален мениджър на Microsoft за Перу и представители на държавата в лицето на Едгар Дейвид Вилануева Нунес, конгресмен на република Перу и основен поддръжник на законопроекта.
Предлагаме пълния текст на писмото (с незначителни съкращения) от д-р Нунес, изпратено на 8-ми април т.г., в отговор на коментар на Гонзалес по отделни точки от законопроекта. Това писмо представлява изключителен интерес тъй като:
Перуанският конгресмен показва завидна компетенция за модела на отворения код - преимуществата му, механизмите на използване, сигурността и ефективността.
Писмото на Вилануева прави цялостен анализ на законопроекта като отчита обществения интерес и икономическите ползи от преминаването към софтуер с отворен код.
Писмото на Нунес е интересно и заради необичайно “дръзкия” тон в обръщението към местното представителство на Microsoft. Нещо, което при нашите условия изглежда почти еретично.
Лима, 8-ми април 2002г.
Уважаеми господине!
Преди всичко, Ви благодаря за писмото ви от 25 март 2002г., в което Вие обяснявате официалната позиция на Microsoft, относно “Законопроект, номер 1609, Свободен софтуер в публичната администрация”. То несъмнено е инспирирано от решението на Перу да намери подходящо място в глобален технологичен аспект.
В този дух и уверявайки Ви, че ние ще намерим най-добрите решения чрез обмена на ясни и отворени идеи, ще използвам възможността, за да отговоря на коментарите, включени във Вашето писмо.
В желанието си за осъщесттвяване на дебат, ще приемем, че това което Вие наричате "open source software" е това, което в законопроекта е определено като "free software". Това, което Вие наричате “търговски софтуер” е това, което в законопроекта е определено като “частен” или “несвободен”.
Необходимо е също да се изясни, че законопроектът, който дискутираме, не е изцяло съсредоточен върху размера на спестяванията, които държавата ще направи от използването на свободен софтуер в публичните институции. Това е само аспект от общите допълнителни ползи, но не е основен фокус на текста. Основните принципи, които прокарва законопроектът са свързани с основни гаранции на законодателството в страната като:
За да гарантираме свободния достъп на гражданите до публична информация се предполага, че защитата (кодирането) на датите няма да бъде ограничено само до компетенциите на една организация.
Използването на стандарт и отворени формати дава гаранции за този свободен достъп, ако е необходимо и чрез създаване на съвместим свободен софтуер.
За гарантиране постоянността на публичната информация е необходимо да се направи така, че поддръжката и използването на софтуера да не зависи от добрата воля на доставчиците му или на някакви монополни условия, прокарани от тях. По тази причина държавата има нужда от системи, чието създаване може да гарантира съответен достъп до програмния код.
За да се гарантира националната сигурност и сигурността на държавата е необходимо да се разчита на системи, без елементи, които допускат контрол от разстояние или нежелан пренос на информация към трети страни.
Системите с отворен код допускат възможността за контролиране, както от страната и гражданите, така и от широк кръг независими експерти от цял свят. Нашето предложение гарантира сигурността, доколкото достъпността на програмния код ще елиминира възможност за прокрадването на програми с “шпиониращ код”.
В същото време, ние предлагаме засилване на сигурността за гражданите в качеството им на законови собственици на информация, управлявана от държавата и като обикновени потребители.
От прочитането на законопроекта се изяснява, че:
Ние сме уверени, г-н Гонзалес, че информационните и комуникационни технологии са от важно значение за качеството на живот на гражданите (доколко то ще е позитивно или негативно). И сме убедени, че основните преимущества, които аз отбелязах по-горе, са основни за демократична страна като Перу. Така че ни сме много заинтересовани да проучим и всякакви други начини за гарантирането на тези принципи, не само чрез използването на свободен софтуер, но в рамките, дефинирани от законопроекта.
На първо място Вие посочвате , че : "1. Законопроектът задължава всички публични лица да използват само свободен софтуер , т.е. - open source софтуер, което е в нарушение на принципите на равенството пред закона, липсата на дискриминация и правото на свободна частна инициатива, свободата на индустрията и бизнес договореностите, защитени от конституцията “ .
Това разбиране е погрешно. Законопроектът не нарушава изброеното; той се ограничава изцяло до използването на свободен софтуер за административни нужди, без да засяга частния сектор. В този смисъл, защитата на публичния интерес е с приоритет при законотворчеството в тази област.
Законопроектът е изцяло съобразен със законността като изключва правото на нелигитимни лица да участват в предлагането на такива стоки, в зависимост от условията, дефинирани от законопроекта и без повече ограничения от тези, установени вече от съществуващия Закон за доворите и покупките (Law of State Contracts and Purchasing, T.U.O. por Decreto Supremo No. 012-2001-PCM).
Законът не прокарва дискриминативни мерки. Чрез него единствено се посочва “как” да бъдат предлагани стоките (което си е във власта на държавата) , а не “кой” да ги предлага (което действително щеше да бъде дистриминационен акт, ако се основаваше на регионален признак, произход, идеология или сексуални предпочитания).
Точно обратното, законопроектът е антидискриминативен. Това е така, защото предпазва гражданите на страната от използването на софтуер, съпътстван с дискриминиращи лизцензионни условия.
Очевидно е от предишните два параграфа, че проектозаконът не уврежда интересите на частното предприемачество, доколкото то може винаги да избира въз основата на тези условия дали да продължи произвежда или предлага софтуер. Някои от тези фирми ще бъдат приемливи за държавата, а други не, доколкото те противоречат на основните принципи, описани по-горе .
Тази свободна инициатива разбира се е съвместима със свободата на промишленост и свободата на договоряне ( в ограничената форма, в която държавата може да упражнява последното). Какъвто и да е частен обект може да предоставя софтуер при условията, които държавата изисква. Може и да се въздържи да го прави.
Никой не е принуден да възприема модел на производство, но ако те искат да предоставят софтуер на държавата, ще трябва да го направят със съответстващите механизми, които гарантират основните принципи, описани в законопроекта.
Например, нищо в текста на законопроекта не възпрепятства вашата компания да предложи на държавата свой пакет, съобразен с условията, дефинирани от проектозакона и да поиска цената, която смята за задоволителна.
Ако вие не го направите, това няма да бъде поради законови ограничения, а поради бизнес решение, отнасящо се до метода на разпространение на вашите продукти. Решение, към което държавата няма отношение.
Ви пишете, че: " 2. Законопроектът чрез задължаването за използване на отворен код, ще установи дискриминативни и антиконкурентни практики в договореностите и продажбите с публични лица...."
Това изявление е просто преповтяране на предишното и отговора можете да откриете по-горе.
Така или иначе, нека се концентрираме за момент над вашия коментар, разглеждащ " неконкурентни ... практики”. Разбира се , в определянето на какъвто и да било вид покупка, купувачът поставя условия, които се отнасят към предложената полза от стоката или услугата.
От самото начало това изключва сигурни производители от възможността за състезаване, но не ги изключва "a priori" , а често на основание на серия от принципи, определени от автономното желание на купувача. По този начин процесът се поставя в съответствие със закона.
И в законопроекта е установено, че “никой “ не може да бъде изключен от конкурентната битка , доколкото може да гарантира спазването на основните принципи.
Освен това , законопроектът “стимулира” конкуренция , доколкото се стреми да генерира запас от софтуер с по-добри възможности от гледна точка на използваемост и за да подобрява съществуващите проекти в модела на последващите подобрения в ход. От друга страна, основният акцент на идеята за конкурентност е да предоставя на клиента повече възможности за добър избор.
Невъзможно е да се игнорира и факта, че маркетингът играе роля, когато продуктът е предложен на пазара ( доколкото обратното щеше да означава, че маргетинговите стратегии на фирмите и разходите за тях нямат никакво значение) и това, че значителният разход за налагането на определена марка може да въздейства на избора на купувача.
Това влияние на маркетинга е в голяма степен намалено в проекта, който ние поддържаме, доколкото изборът на платформа е базиран на “техническите достойнства” на продукта и на усилието, вложено в комерсиализация му. В този смисъл конкурентността е още по-изострена, тъй като и най-малкият производител на софтуер може да се състезава на равна нога с мощните корпорации. Необходимо е да се наблегне, че тази позиция е много по-антитръстово насочена от тази на големите софтуерни производители, които често злоупотребяват с водещата си пазарна позиция. В много случаи те предлагат като решение на проблема схемата : " обновявайте вашия софтуер до новата версия ". Своеволно спират техническа помощ за продукти, които по преценка на самите компании, вече са “остарели". Така че за да получават, каквото и да е техническо съдействие, потребителите са принудени да се пренасочат към нови версии.
И след като цялата инфраструктура е основана на утвърдени формати на данните, потребителят остава " притиснат " от нуждата да продължава да използува продукти от същия доставчик , или да прави огромно усилие да преминава към друга среда ( вероятно също собственическа ) .
Вие добавяте: "3. И така желанието на страната да препочете модел за бизнес, базиран изцяло на отворен код, ще обезсърчи местните и международни компании за производство. Те са онези , които наистина предприемат важни инвестиции. Те създават значителен брой работни места за разлика от модела на софтуера с отворен код, който има по-слабо икономическо въздействие, доколкото главно създава работни места в обслужващия сектор.”
Аз не се съгласявам с Вашето изявление . Частично заради това, което Вие самият заявявате в параграф 6 на вашето писмо , разглеждайки сравнителната тежест на поддръжката в контекста на софтуерното използване. Това противоречие е достатъчно за игнориране на Вашата позиция. Моделът за допълнителен съпорт, възприет от голям брой от компании в софтуерната промишленост, е много по-важен в икономически смисъл и с тенденция към увеличение от лицензирането на програми .
От друга страна, частният сектор на икономиката има най-голямата възможност да избира свободно икономическия модел, който най-добре подхожда на неговите интереси, дори ако тази свобода на избор често е подозрително завишена от несъразмерните пазарни позиции на производителите на собственически софтуер .
В допълнение, Вашето мнение води до заключението, че пазарът на държавата е решаващ и основен за частната софтуерна промишленост. Това навежда към становище, че изборът направен от държавата в този законопроект, ще отстраняни изцяло тези фирми от пазара.
Ако онова е истина, то означава, че държавата трябва да субсидира частната софтуерна промишленост. Ако това е така, то държавата щеше да има право да субсидира областта, която има най-висока социална стойност.
Безспорно е, в тази невероятна хипотеза , че ако държавата реши да субсидира софтуер, то щеше да избира свободното пред собственическото, отчитайки неговия социален ефект и ниските разходи на данъкоплатците.
С уважение към фирмите, предлагащи собствен софтуер в страни като нашата, отбелязвам, че те главно засягат решаването на технически задачи. На местно ниво администраторите, които осъществяват поддръжката на платен софтуер, произведен от транснационални компании, нямат възможността да оправят бъгове. И то не поради липса на познания или талант, а защото те нямат достъп до сорс-кода, за да оправят грешките в него.
При безплатния софтуер се създават повече технически квалифицирани кадри и работна среда на безплатна компетентност, където успехът е свързан със способността да се предлага добра техническа поддръжка и качествена услуга, стимулира се пазара и се увеличава общата компетентност на специалистите.
Отварят се алтернативи за създаването на услуги на по-голяма обща стойност и по-високо качествено ниво в полза на всички: производители, организации предоставящи услуги и потребители.
Това е общ феномен в развиването на страни , където местните софтуерни промишлености придобиват лидерство в сферата на съпорта и допълнителните услуги и в създаването на софтуер "за конкретния случай " .
Затова, каквото и да е отрицателно въздействие, което приложенията в законопроекта могат да имат в този сектор, то ще бъде компенсирано при нарастване на заявките за услуги ( дотогава, докато те достигнат до нивото на висококачествените стандарти ).
Ако транснационалните софтуерни компании решат да не се състезават при тези нови правила на играта, то вероятно ще претърпят спад на приходите си от лицензи.
Вземайки под внимание, че тези фирми продължават да твърдят, че голяма част от софтуера, използван в страната е нелегален, очевидно въздействието няма да бъде много сериозно.
Във всеки случай, техният успех ще бъде определен чрез пазарните закони промените, в които не могат да бъда избегнати. Много от фирмите традиционно свързани с платения софтуер, вече започват да предоставят услуги, свързани с безплатния софтуер. Това показва, че различните модели не се самоизключват взаимно.
Вашето писмо продължава : " 4 . Законопроектът налага използването на софтуер с отворен код, без премисляне на опасностите, които това може да носи от гледна точка на сигурността , допълнителните гаранции и възможно нарушаване на правата на интелектуалната собственост на трети страни ).
Абстрактното посочване на "опасностите, които това може да носи", без специфично споменаване на дори и една от тези възможни опасности, показва най-малкото липса на познания по темата. И така, позволете ми да ви изясня някои моменти.
По отношение на сигурността:
Националната сигурност вече беше спомената в общи линии в първоначалната дискусия за основните принципи на законопроекта.
В по-специфичен аспект за сигурността на софтуера е добре известно, че всеки софтуер ( платен или свободен) има грешки или " бъгове " ( в жаргона на програмистите). Но също е известно ,че бъговете при свободния софтуер са доста по-малко и много по-бързо могат да бъдат оправени, отколкото в платения.
Неслучайно доста специалисти, отговорни за технологичната сигурност на държавните системи в развитите страни, предпочитат да използват безплатен софтуер, точно от гледна точка на по-голямата сигурност и ефективност.
Невъзможно е да се докаже, че собственическият софтуер е по-сигурен от свободния, без публичната и отворена проверка на научната общност и потребителите като цяло. Подобна демонстрация е невъзможна защото, моделът на платения софтуер не допуска такъв анализ, така че каквато и да е гаранция за сигурност е основана само на заявяване на добри намерения, дадени от производителя или неговите партньори.
Трябва да си припомним, че в много случаи, лицензните условия включват неразкрити клаузи, които не позволяват на потребителя публично да обяви недостатъци в сигурността, открити в лицензирания продукт.
Гарантираността:
Както Вие добре знаете или можете да разберете, прочитайки "Лицензния договор за крайния потребител" (EULA), при продуктите които вие лицензирате, няма обезщетение за директни или периферни щети, пропуснати ползи и т. н. ... Ако в резултат на грешка в сигурността на ваш продукт, някой е успял да компрометира важни държавни системи, какви гаранции, обещетения или компенсации прави вашата компания, съгласно лицензионните условия?
Интелектуалната собственост:
Въпросите, свързани с интелектуалната собственост попадат извън областта на този законопроект , доколкто те са уредени от специфични закони . Моделът на безплатен софтуер по никакъв начин не игнорира действието на тези закони и всъщност голяма част от свободния софтуер също е обект на авторски права.
В действителност, включването на този въпрос във Вашите наблюдения показва объркването Ви в по отношешение на правната работна среда, в която свободният софтуер е създаден и развит. Използването на чужди интелектуални продукти в разработки, обявени като собственост на една компания, не е практика на общността на безплатния софтуер. За нещастие, това се случва в сферата на платения софтуер.
Само за пример, решението на търговския съд на Нантер (Франция) от 27-ми септември 2001г., с което Microsoft Corp. е задължена да плати 3 млн. франка за нарушаване на интелектални права (“пиратство”, да използваме термина, който Вашата компания използва в своите публични изяви).
Вие продължавате като казвате: " …Законопроектът използва концепцията за софтуер с отворен код неправилно. Това не означава непременно, че софтуерът е свободен или без цена. Така се създават погрешни заключения за държавни спестявания, които не са съпътствани с подробен ценови анализ. "
Това не е вярно. Принципно свобода и липса на цена са различни концепции : има софтуер който е собственически и се продава (MS Office). Софтуер който е собственически и е безплатен (MS Internet Explorer). Софтуер, който е свободен, но за който се заплаща (RedHat, SuSE и т.н. Gnu/Linux дистрибуции). Софтуер, който е свободен, но за който не се заплаща (Apache, OpenOffice, Mozilla) и софтуер който може да бъде лицензиран в различни комбинации (MySQL ).
Несъмнено “свободен софтуер” не означава непременно освободен от заплащане. И в текста на законопроекта не се казва, че това трябва да бъде така, както вероятно сте забелязали при четенето му. Определенията, включени в законопроекта ясно обясняват какво трябва да се разбира под безплатен софтуер и в никакъв случай не се се отнасят към свобода от заплащане.
Въпреки, че възможността за спестявания от плащания за софтуерни лицензи са споменати, акцентът в законопроекта е върху стимулирането на местно технологично развитие.
Имайки предвид, че демократична държава трябва да поддържа тези принципи, няма друг избор освен да се използва софтуер с отворен код и да се обменя информация само в стандартни формати.
Ако държавата не използува софтуер с тези характеристики , ще бъдат нарушени основни републикански принципи . За щастие , безплатният софтуер също предполага заплащане, макар и по-ниско. Вече дори бе лансирана хипотезата (лесно опровержима) , че то е по-скъпо и от това за платен софтуер.
Самото съществуване на ефективен свободен софтуерен инструментариум за определени функции ще задължи държавата да го използва и то не само по задължение от този закон, но и поради вече споменатите основни принципи.
Вие продължавате : " 6 . Погрешно е да се смята, че софтуерът с отворен код е безплатен . Проучване от Gartner Group ( важен изследовател на технологичният пазар, признат в цял свят ) показва, че покупката на софтуер ( операционна система и приложения ) е само 8 % от цялата сума, която фирмите и институциите получават от рационалното и изгодно използване на технологията. Останалите 92 % са за : цена на инсталацията, достъп , поддръжка , администрация и download.
Този аргумент повтаря това, което вече бе изложено в параграф 5 и отчасти опровергава параграф 3. Така или иначе Вашето заключение, не е правилно. Ако съгласно Gartner Group цената на софтуера е средно само 8% от общата цена за използване, това не отрича съществуването на безплатен софтуер.
В допълнение, в този параграф Вие правилно показвате, че компонентите за обслужване и загуби на време за сваляне, съставят най-голямата част от общата цена на софтуерно използване, което , както Вие ще забележите, противоречи на Вашето изявление, разглеждащо ниската стойност на услугите и изложено в параграф 3.
Използването на безплатен софтуер значително намалява цените за останалия “жизнен цикъл” на софтуера. Намаление в цените за инсталация, поддръжка и т.н. Това може да бъде забелязано в няколко области. На първо място, конкурентният обслужващ модел за безплатен софтуер и поддръжка, за който можете да се договорите с различен брой доставчици, конкуриращи се на база качество и ниски цени.
На второ място, поради възпроизводителните характеристики на модела, поддръжката на новите приложения е по-лесна, без високи цени и без необходимостта да плащате два пъти за една нещо.
На трето място са разходите, причинени от нефункциониращ софтуер ( "сини екрани ", вируси , червеи, троянски коне, дефекти в защитата и други известни проблеми ). Те са намалени значително, чрез използване по-устойчив софтуер. Известно е, че един от много добродетели на безплатния софтуер е неговата стабилност.
Вие по-нататък излагате следното : " 7 . Един от спорните моменти в законопроекта е предположената ценова свобода за софтуер с отворен код, в сравнение с цените на търговския софтуер. Не се взима под внимание факта, че при него има различни схеми за лицензиране, които могат да бъдат много изгодни за държавата, така както това е в други страни.”
Аз вече показах, че под въпрос е не цената на софтуера, а принципите на свобода на информация , достъпност и сигурност . Тези неща бяха обяснени подборно в предхождащите параграфи.
Вие продължавате : " 8 . Алтернативата, възприета в законопроекта е по-скъпа, поради високите разходи при преминаването на друга софтуерна платформа и поставя на риск съвместимостта на IT платформите в администрацията и в отношенията държава –частен сектор, допускайки на пазара различни дострибуции с отворен код. “ Позволете ми да анализирам Вашето изказване в две части . Вашият първи аргумент, че преминаването на друга платформа ще струва повече всъщтост е и акцент в законопроекта. Колкото повече време губим, толкова по-скъпо ще ни струва след това, а рисковете за сигурността при използването на платен софтуер ще продължат да растат.
От друга страна , преминаването към отворен код не означава по-големи разходи, отколкото преноса от една на друга платена платформа, което игнорира Вашия аргумент напълно.
Вторият аргумент се отнася до проблемите при съвместимостта на различните платформи в администрацията и при технологичното обезпечаване на връзката държава-частен сектор. Той показва липса на познания върху принципа, по който е изграден свободния софтуер. Той не прави потребителя толкова зависим от една платформа, както това става при платения софтуер.
Винаги, когато има много безплатни софтуерни дистриуции и много програми, които можете да използвате за едно и също нещо, съвместимоста е гарантирана от използването на стандартни формати , както се изисква и в законопроекта.
Вие твърде още : "9. Заради неадекватното ниво на поддръжка и липсата на гаранции от единен производител, много публични организации се отказаха от това да използват софтуер с отворен код.”
Вашето наблюдение е неоснователно тъй като е възможно да използваш софтуер с отворен код и без необходимостта от допълнителни съпортни услуги. Но този, който иска да ги ползва, може да го направи допълнително от отделни фирми или от по-големи корпорации, също както и при търговския софтуер.
От друга страна, щеше много да допринесе за нашия анализ, ако ни бяхте уведомили за публични лица, които са се ориентирали съм свободния софтуер, но са били принудени да се откажат от него. Ние знаем много обратни случаи.
Вие продължавате: " 10 . Законопроектът демотивира креативността в перуанската софтуерна промишленост, която отчита 40 милиона щатски долара годишно печалба и е източник на високо квалифицирана работна ръка . С този закон програмистите ще загубят интелектуалните си права и едновременно с това възможността да натрупват печалби за труда си. "
Достатъчно ясно е , че техният код няма да се продава като свободен софтуер. Единственото нещо, което се взима под внимание е, че ако това не е безплатен софтуер , той не може да бъде продаван в публичния сектор. Той не е главният пазар за националната софтуерна промишленост .
Ние вземаме под внимание някои въпроси , отнасящи се към влиянието на закона върху бъдещите ни специалисти, които ще бъдат едновременно високо квалифицирани и поставени при по-конкурентни условия, но това не означава непременно , че наблягаме само на това. Вашето изявление е неправилно . От една страна , автор на безплатен софтуер не губи интелектуална собственост , освен ако той изрично не иска да изнесе проекта си в публичното пространство. Движението за безплатен софтуер винаги се еотнасяло с почит към авторските права и инициира широко разпространеното публично оповестяване на авторството в областта на софтуера.
Хора като Ричард Сталман, Линус Торвалдс , Гуидо ван Русим , Лари Уал, Мигел де Иказа, Ендрю Трайдгел , Тео Де Раат, Андреа Аркангели , Брус Перенс, Дарън Реед , Алън Кокс, Ерик Реймънд и много други, са световно признати за приноса им в развитието на софтуер, използван в момента от милиони хора по цял свят.
От друга страна заявленията, че плащания на авторски права изграждат основата на доходите за перуанските програмисти е във всеки случай предположение тъй като все още този ефект не е доказан , нито пък е доказано как свободния софтуер, използван от държавата ще въздейства на тези плащания.
Вие продължавате още: " 11 . Софтуер с отворен код , доколкото не е разпространяван със заплащане, не допуска отделяне на приход за неговите разработчици при износ. По този начин се отслабва ефектът на разпространението му в други страни. Това е против идеята на правителството за стимулиране на местната индустрия. “
Това изявление показва още веднъж невежество по отношение механизмите за търгуване с безплатен софтуер. С него се твърди, че пазарът на продукти, с изключителни права за ползване ( продажба на лиценз) е единствено възможен за софтуерната промишленост, след като Вие самият показахте в няколко по-горни параграфа, че това не винаги е най-важното.
Стимулите, които законопроектът предлага, са растеж на ресурсите от по-добри професионалисти, заедно с увеличаването на опита и пзнанията върху широка гама от безплатен софтуер в страната. Това ще постави перуанските IT експерти във високо конкурентна позиция, за да предлагат услугите си навън . Вие заявявате, че : " 12 . В дискусионен форум, използването на софтуерът с отворен код в образованието бе дискутирано, но без да се споменава провала на инициатива в страна като Мексико, където държавните служители, които инициираха проекта сега заявяват, че софтуерът с отворен код не дава възможност за обучение на учениците в училищата , не отчита способността на национално ниво да се осигурява адекватна поддръжка и не позволява технологичната интеграция, която в момента има в училищата. "
Фактът е , че Мексико се провали със своя Red Escolar (Schools Network проект), защото акцентира твърде много върху лицензните цени, вместо на други фактори, които са много по-важни. Проектът се провали заради тази концептуална грешка и в резултат от липсата на ефективна подкрепа от SEP (Secretary of State for Public Education). Не можеше и да е другояче тъй като училищата използват платен софтуер и нямат достатъчно средства , за преминаване и поддръжка на друг софтуер. Това обяснява защо ние подготвяме законопроекта, в който не се ограничава временното използване на свободен софтуер, но твърдо се залага на необходимостта от създаването на цялостен план за преминаването към такъв тип програми.
Вие завършвате писмото си с красноречив въпрос : "13 . Ако софтуер с отворен код задоволява всички изисквания на държавната администрация , защо имате нужда от закон, който да го въвежда официално ? Не е ли пазарът този, който да реши кой продукт да се наложи?"
Ние сме съгласни, че в частния сектор на икономиката , пазарът решава кои продукти да се използуват и там не е допустима държавна намеса. Но доколкото става дума за публичния сектор, държавата трябва да се погрижи да направи публичната информация на гражданите достъпна и защитена.
Използването на платен софтуер повдига сериозни съмнения, доколко тези изисквания могат да бъдат изпълнение и като цяло той не е подходящ за използване в публичния сектор. Необходимостта от закон е базирана първо от нуждата за опазването на основинте принципи обяснени по-горе и от факта, че държавата не е хомогенно образование, а съвкупност от представителите на различни интереси . Имайки предвид, че е неуместно да се използва търговски софтуер, фактът, че се установяват тези правила, ще гарантира личната преценка на всеки служител по отношение на рисковете по опазването личната информация на гражданите.
Преди всичко законът реализира съвременните представи за управление и комуникативност на информацията, основани на републиканския принцип за отвореност към обществото.
В съответствие с този всеобщо приет принцип , гражданинът има правото да знае цялата информация. В днешно време софтуерът управлява информацията и самият той е информация. Информацията в специфична форма може да бъде интерпретирана от машина, но единствено, защото гражданинът има законното право да знае как неговото гласуване е изчислено или неговите данъци са сметнати . И за това той трябва да има свободен достъп до сорс-кода. Ние пък да бъдем способни да му покажем по какъв начин правим изчисляването на вота и данъците му.
Аз Ви отдавам изключителна почит и бих искал отново да припомня, че моят кабинет винаги ще бъде отворен за вас, за да обясните вашата гледна точка за всяко едно равнище, което вие смятате за подходящо.
Др. Едгар Дейвид Вилануева Нунес, Конгресмен на република Перу
Повече за дебатите около документа :
© BOL.BG. Този превод е авторски и защитен от Закона за авторското право и сродните му права. Препечатването, цитирането, използването по какъвто и да е начин на откъси от portal.bg е възможно при условията на Creative Commons License и става със задължително позоваване на източника.
Източник на превода : portal.bg.
|
Сайтът: началнa,
кирилица,
календари,
програми, игри,
книга за гости
Актуализация на съдържанието : 2005-11-29 09:22:38 CET |
English home -
Accueil en français -
Начална страница Virtour.fr - visites virtuelles à Paris et en Ile-de-France |